Притежава
изключителна съвкупност от витамини – А, К и С, както и минерални
съставки. Освен тях магданозът съдържа в себе си и антиоксиданта, срещаш
се и при морковите – бета-каротина. А може би една от най-важните му
съставки е желязото. Цветчетата са жълто-зелени и цъфтят през юли и
август. Италианският гигант достига от 60 до 90 сантиметра. Предпочита
полусянка. Почвите трябва да са оцедливи и плодородни. Студоустойчив.
Двугодишна култура. На открити пространства, може и в оранжерия от израелски полиетилен или в по-голяма саксия и сандъче. Чести поливания.
Дължи
употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си
качества на високата концентрация на хлорофил. Родината на магданоза е
Средиземноморието, където все още се среща в диво състояние. Магданозът
се използва в кулинарията и медицината от хилядолетия. Немската народна
медицина препоръчва настойка от семената или корените на магданоза като
средство, повишаващо апетита, подобряващо храносмилането, регулиращо
менструацията, като лекарство при заболявания на бъбреците и др. Листата
се използват под формата на компрес като обезболяващо и
противовъзпалително средство.
Период на сеитба: През пролетта – от 20 ти февруари до 10-ти март, през зимата – 1 – 15 декември, на закрито – по всяко време.
Период на разсаждане: Сее се директно без разсад.
Дълбочина на сеитба: От 2 до 2,5 сантиметра.
Схема на отглеждане: От 20 до 30 сантиметра между семената.
Детерминантен тип растение , мощно, изправено растящо , с добра облистеност и къси междувъзлияПлодовете са с яйцевидна форма, 3-4 камерниТегло 120-200..
Хибрид с едри плодове и превъзходен вкус,подходящ за отглеждане на открито , отлична издръжливост при транспорт и чести сортиранияРастенията са с отли..